„ЗА ОКНОМ – НОЯБРЬ...”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАД ПРОЗОРЕЦА – НОЕМВРИ
Зад прозореца – ноември. Сняг се смъква и топи се.
Гълъби калта обхождат, драскат клинопис красив...
Ако двама-трима души твойте размисли прочитат,
съчинителю, повярвай, значи ти си още жив.
Да се знае: има утре. Ти не бързай, брат по вяра,
кръст да сложиш, хладни лапи, щампи от студена кръв
в страницата топлокръвна. Дреме в зимна дрямка звярът –
за припаднали влечуги, гущери и жаби стръв.
Но сърцето твое бие – ето, в мъртвото ни време
над амнезиите гъгне изкопаемата гад!
Ни приятен, ни любезен, за народа безполезен,
без „exegi monumentum” тъне в предразсъдък град.
Ала любовта – остава! Нека зов да продължава,
на града-всемир да даваш не на заем думи ти.
Кръглолоб като читател гълъб сив в мъглата плава,
на перваза ти се мята. И душата там блести.
Ударения
ЗАД ПРОЗОРЕЦА – НОЕМВРИ
Зад прозо́реца – ное́мври. Сня́г се смъ́ква и топи́ се.
Гъ́лъби калта́ обхо́ждат, дра́скат клинопи́с краси́в...
Ако два́ма-три́ма ду́ши тво́йте ра́змисли прочи́тат,
съчини́телю, повя́рвай, зна́чи ти́ си о́ще жи́в.
Да се зна́е: и́ма у́тре. Ти не бъ́рзай, бра́т по вя́ра,
кръ́ст да сло́жиш, хла́дни ла́пи, шта́мпи от студе́на кръ́в
в стра́ницата топлокръ́вна. Дре́ме в зи́мна дря́мка звя́рът –
за припа́днали влечу́ги, гу́штери и жа́би стръ́в.
Но сърце́то тво́е би́е – е́то, в мъ́ртвото ни вре́ме
над амне́зиите гъ́гне изкопа́емата га́д!
Ни прия́тен, ни любе́зен, за наро́да безполе́зен,
без „exégi monuméntum” тъ́не в предразсъ́дък гра́д.
Ала любовта́ – оста́ва! Не́ка зо́в да продължа́ва,
на града́-всеми́р да да́ваш не́ на за́ем ду́ми ти́.
Кръглоло́б като чита́тел гъ́лъб си́в в мъгла́та пла́ва,
на перва́за ти се мя́та. И душа́та та́м блести́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
ЗА ОКНОМ – НОЯБРЬ...
За окном – ноябрь и морось. Снег срывается и тает.
Сизари на свежей жиже клинописный росчерк свой
оставляют... Если пара-тройка душ тебя читает,
надо думать, сочинитель, ты – по-прежнему живой.
Надо знать, что будет утро. Не спеши, мой брат по вере,
ставить крестик, ножки хером, отпечатки зябких лап
на странице теплокровной. Затаились в спячке звери –
зимний обморок рептилий, кома ящериц и жаб.
Но твоё-то бьётся сердце – вот и в мёртвую погоду
звук держи над амнезией землероек и кротов!
Ни любезен, ни полезен сроду не был ты народу,
нет „exegi monumentum” в предрассудках городов...
Но любовь – да будет длиться! Длись открытостью гортани,
отдавая граду-миру незаёмные слова.
Круглолобый, как читатель, сизый голубь, весь в тумане,
сел к тебе на подоконник. И душа – жива, права.
---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.